В началото на 2022 г. в Община Пловдив се подписва договор за създаване на задание за изграждане на ГИС-система в града. В процеса са проведени над 20 координационни срещи с представители на администрацията, заместник-кметове, общински съветници от различни партии и представители на комунални дружества, които биха могли да бъдат потенциални партньори и потребители на системата. Анализирани са текущото състояние на общинските данни и начинът на работа на администрацията, като е изготвено предложение за система, която отговаря на реалните условия и нужди. Договорът е на стойност 25 200 лв. С ДДС. През май 2022 г. заданието е официално предадено.В интервю за „Капитал“, заместник-кметът по дигитализация заявява: „Имаше старо задание, което не отговаряше на изискванията на Министерството на електронното управление, беше написано по-скоро като разказ. Поръчахме ново задание.“ Той добавя: „Старото задание не ми хареса. Това е управленско решение, което съм взел аз.“ Няма информация кой е подготвил „новото“ задание, но знаем, че са изхарчени 50 000 лв без ДДС за него. Сравнение между заданиятаПри разглеждане на Задание 2 (публикувано като част от обществената поръчка на стойност 16 666 666,67 лв. без ДДС), става ясно, че то почти изцяло се базира на заданието от 2022 г. Според метаданните авторът на документа е дама, която е юрисконсулт в Община Пловдив. Не е уточнено дали тя е изготвила новото задание или е извършила само финални редакции.Основните разлики между двете задания са по-скоро козметични. Освен промяната на заглавието на поръчката, са актуализирани някои дефиниции, добавени са пояснителни бележки и повече информация за структурата на Възложителя и ролите на дирекциите. Въпреки това, структурата на документа остава непроменена, и изискванията на Министерството на електронното управление са спазени и в двата случая.Има обаче странни промени, например референцията към по-нова директива за отворени данни (2019/1024) е заменена с по-стара (2013/37), което поставя въпроси относно подхода при подготовката на текста. Също така е добавена точка за интеграция с Единната информационна точка, която вече фигурира в оригиналното задание.Въпреки че заместник-кметът заявява, че първото задание е остаряло, в новия документ няма посочени нови нужди в сравнение с 2022 г. Структурата и етапите на разработката също са запазени.Риск в поръчкатаРазликите в съдържанието на заданията се проявяват основно в раздел 8, който описва функционалностите на системата.Една от основните промени е премахването на възможността за подаване на сигнали по геореферирани локации – функция, която в първоначалното задание е ключова за прозрачността и бързата реакция.Друго спорно изискване е разработката на прототип още с техническото предложение. В новото задание прототипът изисква демонстрационна версия на настолен ГИС клиент, придружена с описание за проверка от комисията. Това смесва функциите на ГИС платформата и ГИС клиента, което създава объркване и рискове за изпълнението на проекта.В допълнение, текстът за анализ на текущото състояние и структурата на община Пловдив е идентичен с този от 2022 г., което предполага, че нов анализ не е извършван.ЗаключениеНовото задание е почти идентично със заданието от 2022 г., с минимални и предимно козметични промени. Това поставя въпроса защо е било необходимо да се изготвя „ново“ задание, както и какво има предвид заместник-кметът с твърденията си за значителни разлики.Освен че новото задание има ограничена добавена стойност, промените в съдържанието будят притеснения – например, отпадането на ключови функционалности и добавянето на объркващи изисквания към ГИС клиентите. Методиката за оценяване и подбор на изпълнители също повдига въпроси, особено с ограниченията, които стесняват кръга на възможните кандидати. Тези аспекти заслужават внимание от страна на контролните органи.