Няма такова нещо като „просто един домашен любимец“. Животните, които живеят и някога са живели в моя дом, винаги са били част от семейството. Те винаги са ми носели утеха, изслушвали са ме, когато съм имала нужда, били са до мен, когато съм се чувствала самотна, карали са ме да се смея и да усмихвам. И да – понякога са ме дразнели. Но нима не е така с всеки член на семейството?

Всеки път, когато изгубя домашен любимец, губя и част от моето сърце. Ако някога сте живели с животинче, знаете за какво говоря.

Уви, скръбта е цената, която трябва да платим за любовта, и рано или късно се сблъскваме с нея. Но преди това трябва да вземем едно от най-тежките решения в живота си – (кога) да приспим едно живо същество, което в продължение на години е било нашият свят.

Днес гост в нашето студио е д-р Наталина Маринова от ветеринарната клиника „Джулайвет“.

С нея ще си поговорим за загубата на домашен любимец и тъгата, която някои хора, уви, омаловажават. И разбра се – за евтаназията и кога да разберем, че е време да приспим своето животинче, така че да му спестим болката и да направим последните мигове от живота му по-приятни.

Приятно слушане!