ВАИГАШ
БЕРЕШИТ 44
(14) Йеуда и братята му влязоха в къщата на Йосеф
— той все още беше там—
и се хвърлиха пред него на земята.
(15) И им каза Йосеф:
“Какво е това дело, което сте извършили! Не знаете ли, че човек като мен може да гадае, да, да гадае?”
(16) Йеуда каза:
“Какво можем да кажем на господаря ми?
Какво можем да говорим, с какво можем да се покажем невинни?
Бог откри престъплението на слугите ти! Ето, ние сме роби на господаря ми, и ние и този, в чиято ръка беше намерена чашата.”
(17) А той каза: “Далеч съм от мисълта да направя това! Мъжът, в чиято ръка беше намерена чашата, той ще ми бъде роб,
а вие — вървете с мир при баща си!”
(18) Йеуда се приближи (ваигаш) до него и каза: “О, господарю мой, нека да каже слугата ти дума в ушите на господаря ми, и да не пламва гневът ти против слугата ти, защото си като фараона!
(19) Господарят ми попита слугите си, казвайки: ‘Имате ли баща или брат?’
(20) И ние казахме на господаря ми: ‘Имаме стар баща и малко дете от старостта му, чийто брат е мъртъв, така че е останал само той от майка си, и баща му го обича.’
(21) И ти каза на слугите си: ‘Доведете го при мен, искам да го видя.’
(22) Но ние казахме на господаря ми: ‘Момчето не може да остави баща си; ако остави баща си, ще умре!’
(23) Но ти каза на слугите си: ‘Ако най-малкият ви брат не слезе с вас, няма повече да видите лицето ми.’
(24) И когато отидохме при твоя слуга, баща ми, казахме му думите на господаря ми,
(25) и баща ни каза: ‘Върнете се, купете ни малко храна.’
(26) Но ние казахме: ‘Не можем да слезем; ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас.’
(27) А твоят слуга, баща ми, ни каза: ‘Вие сами знаете, че жена ми ми роди двама.
(28) Единият си отиде от мен; аз си казах: Наистина е разкъсан, та разкъсан! И не съм го видял досега.
(29) Ако сега махнете и този от лицето ми, ако му се случи нещо лошо, ще свалите белите ми коси с нещастие в гроба!’
(30) Та сега, когато се върна при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, —с чийто живот е свързан и неговият собствен живот!—
(31) когато види, че момчето го няма, ще умре, и слугата ти ще свали белите коси на слугата ти, баща ни, в скръб в гроба!
(32) Защото слугата ти се закле за момчето на баща си,
като каза: ‘Ако не го върна при теб, ще бъда виновен за грях пред баща си през всичките дни.’
(33) Та сега, моля те, нека слугата ти остане вместо момчето, като слуга на господаря ми, но нека момчето отиде с братята си!
(34) Защото как ще отида при баща си, когато момчето не е с мен, за да видя нещастието, което ще сполети баща ми?