Един епизод на контрасти, който започва забавно, но свършнва с размисъл. С Мартин Граховски прекосяваме кълбото от Филипините с един тотален фалстарт на пътуване, което всъщност завършва хубаво, та чак до Африка и Уганда, където в еклектиката на Кампала размишляваме за многото и за малкото, което хората в един град имат.

Манила - град с безкраен шум, задръствания без логика и въздух, който тежи. Мръсен, пренаселен, хаотичен. Улични кучета, улична храна, улична бедност. Прах и влага. В Манила няма как да останеш неутрален – или ще те отблъсне, или ще те докосне, а най-често – и двете. Това е град, който не се старае да ти се хареса. И точно в това има някаква честност.И точно в нейната противоположност са хората на Пенанг, които нямат много, но дават от себе си с лекота.

И когато си мислиш, че Манила е най-хаотичното място, в което можеш да попаднеш, идва Кампала. И пак сме в град, който гъмжи от живот, но по съвсем друг начин. Кампала е същият калейдоскоп от шум, трафик, цветове и лица, но тук ритъмът е друг. По-мек, някак по-органичен. Все така претъпкан и прашен, но и по-земен. По-бавен. Това място не ти дава готови отговори. Но ти задава точните въпроси.Говорим си за това какво остава, когато свалиш туристическите очила и просто поседнеш до някого, който живее съвсем различен живот от твоя.