Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход?
- Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората?
- Идва ли времето за нова данъчна справедливост?
- Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор?
- Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор?
- Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл?
- Универсално ли е благото на безделието?
- Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен?
- Как благодеянието може да препятства порастването на децата?
- Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина?
- Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“?
- Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм?
- Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл?
- Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход?
- Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност?
- Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят?
- Кой са алтернативите на универсалния базов доход?
Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.
All content for Ratio Podcast is the property of Ratio Podcast and is served directly from their servers
with no modification, redirects, or rehosting. The podcast is not affiliated with or endorsed by Podjoint in any way.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход?
- Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората?
- Идва ли времето за нова данъчна справедливост?
- Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор?
- Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор?
- Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл?
- Универсално ли е благото на безделието?
- Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен?
- Как благодеянието може да препятства порастването на децата?
- Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина?
- Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“?
- Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм?
- Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл?
- Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход?
- Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност?
- Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят?
- Кой са алтернативите на универсалния базов доход?
Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.
EP750- Brain-computer interfaces | guests T. Vakarelsky and I. Gligorijevic [Agent 001 ]
Ratio Podcast
1 hour 37 minutes 28 seconds
1 month ago
EP750- Brain-computer interfaces | guests T. Vakarelsky and I. Gligorijevic [Agent 001 ]
In this episode, Kiv and Tulechki sit down with Ivan Gligorijevic (CEO & Co-founder, mBrainTrain) and Teodor Vakarelsky (Bulgarian Academy of Sciences) to talk about brain-computer interfaces and their work in the VIBraTE EU 🇪🇺research projet (g.a 101086815).
We cover what EEG can actually measure today, where it’s already being used (medicine, research, wearables), and why “reading thoughts” is still way harder than people think. We also compare non-invasive EEG to invasive implants—and what each approach can realistically deliver.
In the second part, we dig into the real engineering problem behind implants: the brain is soft, moving, and viscoelastic, while electrodes are rigid—leading to tissue damage, inflammation, and scar tissue that breaks long-term performance. That’s where VIBraTE comes in: modeling these interactions to design safer, longer-lasting interfaces.
At the end, we go full sci-fi: if we solve the biology and the bandwidth, what does a future with brain-AI integration look like—and what are the privacy and ethics risks we’re walking into?
В този епизод Кив и Тулечки разговарят с Иван Глигориeвич (CEO и съосновател на mBrainTrain) и Теодор Вакарелски (БАН) за работата им по европейския проект VIBraTE 🇪🇺 (g.a 101086815).
Разглеждаме какво всъщност може да измерва EEG днес, къде вече се използва (в медицината, научните изследвания, преносимите устройства) и защо „четенето на мисли“ все още е много по-трудно, отколкото хората си представят. Сравняваме и неинвазивното EEG с инвазивните импланти — и какво реално може да се постигне с всеки от двата подхода.
Втората част навлизаме в истинския инженерен проблем при имплантите: мозъкът е мек, подвижен и вискоеластичен, докато електродите са твърди — което води до увреждане на тъкан, възпаления и образуване на белези, които влошават дългосрочната работа. Тук се намесва VIBraTE: проектира модели на тези взаимодействия, за да се създадат по-безопасни и по-издръжливи интерфейси.
Накрая преминаваме към чиста научна фантастика: ако решим проблемите с биологията и капацитета за предаване на данни, как би изглеждало бъдещето с интеграция между мозък и изкуствен интелект — и какви рискове за личната неприкосновеност и етиката вървят с него?
#links:
VIBraTE project page: http://vibrate-project.eu/
https://mbraintrain.com/
https://www.linkedin.com/in/teodor-vakarelsky/
Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо
#about #podcast
„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.
Ratio Podcast
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход?
- Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората?
- Идва ли времето за нова данъчна справедливост?
- Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор?
- Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор?
- Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл?
- Универсално ли е благото на безделието?
- Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен?
- Как благодеянието може да препятства порастването на децата?
- Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина?
- Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“?
- Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм?
- Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл?
- Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход?
- Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност?
- Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят?
- Кой са алтернативите на универсалния базов доход?
Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.
