Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В четиринадесети и последен за 2024 г. епизод гост на ZVUK е Джеймс Холдън - британският музикант и продуцент, родом от Eкситър, Англия, който подгря The Smile през юни тази година в Арена София. Известен е със своя авангарден подход към електронната музика и любов към малките общности и животните, стилът му комбинира джаз, електроника и експериментални елементи, които го правят уникален на световната сцена. С албуми като The Inheritors и Imagine This Is a High Dimensional Space of All Possibilities, Джеймс създава лейбъла Border Community през 2003 г., за да избяга от ограниченията на комерсиалната музикална индустрия и бързо се утвърждава като дом за иновативни електронни артисти. М: Ще започна с най-лесния въпрос - кой е Джеймс Холдън в три изречения? Дж: Хм, доста трудно да се каже.  М: Знам.  Дж: Не знам, харесвам идеята, че хората съдържат много неща в себе си и не знам дали мога да ги обхвана…Джеймс Холдън човека или музиката? Кое имаш предвид?  М: Човекът.  Дж: …Човекът… Знаеш ли, наистина не знам какво да кажа. Наистина не мога да отговоря на този въпрос. Джеймс е ОК човек. Опитва се да бъде добър. Да, това съм аз.  М: Чудесно. А Джеймс Холдън артистът? Или и това е доста сложно.  Дж: Да, доста трудно да се опише. Музиката ми е много неща, но идва от едно и също място - от мен. От транс до джаз, музиката ми е много неща, по мой си начин, може би.  М: Първата ти любов са Queen, нали? Права ли съм?  Дж: Да, така е.  М: Интересно ми е твоето пътуване в света на музиката и кога беше първият път, когато усети музиката като транс? Дж: Баща ми се научил да свири на пиано, когато е бил в 20-те си години. Докато аз растях нямаше много друга музика вкъщи. Родителите ми не слушаха радио или поп музика. Бяха доста затворени. Но баща ми обичаше да свири на пианото и аз го намирах за изключително готино. И исках и аз да пробвам. Той ме научи да свиря на пиано, предимно класическа музика. И беше супер интересно, но това, което наистина ме въодушевяваше беше повтарящите се звуци. Може би първото нещо, което научих беше 12-тактовия блус и осъзнах, че може да си измислям свои собствени неща и да ги надграждам, вместо само да свиря по ноти. И може би по това време се впуснах в композиране на авторски неща. Но беше доста базово, един акорд след друг. Заради моето ADHD беше трудно да се упражнявам на пианото с часове и беше по-интересно просто да “си дрънкам”. И така прекарвах часове в свирене на едни и същи два акорда отново и отново, докато изпаднех в транс.  М: А кога срещна музиката с компютъра?  Дж: Израснах през 1980-те и имах Amstrad настолен компютър, който беше 8-битов и можеше да изсвири не повече от три звука едновременно. Също така родителите ми искаха да се насоча към науките и не ми купуваха игри за компютъра. Казаха ми да се науча да програмирам вместо това. Тогава им се ядосвах, но сега осъзнавам, че благодарение на тях се научих да програмирам и да правя музика, която разбира се беше ужасна.  Но впоследствие в училище взимах уроци по музика и имахме Atari и Roland D50…Тогава си нямах и представа от електронна музика и просто си играех с това, което е пред мен. Учителят ми по музика ме запозна с учителя по физика и се разприказвахме. Той ми даваше касетки, например последният албум на Orbital или най-новото парче на LTJ Buckham. Показа ми целия спектър от електронна музика по онова време, а аз му пусках демо траковете си.  Донякъде, той беше първият ми ментор и до днес все още поддържаме връзка. Говорим си понякога, а преди няколко години той дойде на едно от представленията ми. Най-добрият учител, който съм имал до момента! Харесвах физика, която той преподаваше, но това което ме научи за транс музиката се оказа още по-хубаво.