Завършваме годината мощно, с топовни гърмежи, с изригване на вулкана Кракатоа (това от 1883 г.), със седемте тръби на ангелите на Апокалипсиса, наречете го както искате, но накратко – радиоводещият и журналист Васил Върбанов ни гостува в такава шеметна говорилня-прескочи-кобилка, че бедните водещи са ограбени от дар слово. Този брой на епизода не търпи описание, но все пак (всичко полято с обилни количества рокендрол): музиката в книгите и обратно, музиканти, които пишат, музиканти, които са издатели, книги за музиканти, превод на книги за музиканти, музиканти, вдъхновили книги, книги за измислени музиканти и още много. Изобщо този епизод е max it to the max. Преди това, в нашата част: фантастичен портал във времето, страсти и копнежи, покъртително стихотворение от джаз-тромпетист. Весели празници и до следващото четене!

Докато ви готвехме специалка, произведохме цял-целеничък епизод, без да искаме. Той все пак е специален поради привидно нишовата тема, но всъщност е общочовешки и универсален, защото главният герой в този епизод е пуснал коренчета из почти цялата световна литература от 1616 г. насам. Поканихме големия англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, за да си говорим за Уилям Шекспир – човека, драматурга, актьора, предприемача, мистерията, гласа на английския ренесанс, който продължава да кънти през вековете. Какъв ни е Шекспир и защо ни е да знаем повече за него, защо няма друго такова чудо в световната литература, как и защо е актуален 400 години по-късно, как филизите на творчеството му достигат и до България, как и защо да го четем днес и още в интервюто. В нашата част избухваме с италианско кино, българска лагерна литература, мечешки мемоари и есенна разходка с американска поетеса. Приятно и благодарим!

Нов август, нова специалка! Съдбата ни поднесе възможност за среща с две супер отдадени читателки, които посвещават тонове лично време, за да движат и поддържат читателски клубове в Брюксел и Берлин. Ние, естествено, се нахвърлихме на възможността и сега ви поднасяме този специален епизод с участието на Рада Ганкова и Цветелина Тодорова. Кои са те и с какво се занимават в живия живот, какво е специалното на техните клубове, как работят и какви чудеса им се случват, ще научите в приятно дългия и интересен епизод. Както подобава на специалка, наши бълнувания в началото няма. Приятно слушане и весело лято!

Възкръсваме със зеления април – най-жестокия месец според Т. С. Елиът и когато, по Чосър, „птичките губят съня си“ – за да си говорим за графичните форми на разказ с илюстраторката Мила Янева-Табакова и комикс експерта Андрей Андров. И право да си кажем, доста ни хареса как се получи този епизод. Как се създава комикс? Къде се крие ключето на притегателната сила на този жанр? Каква е рецепцията на графичните романи в милата ни родина и има ли мегдан за тях? Защо е важно да общуваме с такъв тип литература и защо това не са просто „забавни картинки“? И още нърдщина в епизода. Преди това – в нашата част: енигматичната взаимосвързаност на нещата, първият български превод на основоположника на графичния роман, лебедовата песен на най-самобитния глас в американската проза, буйни танцьори и (отдавна не сме го имали!) нещо, което си заслужава. Приятно слушане!

Последният за годината епизод посвещаваме на литературата, която обитава границата между художественото и действителното: художествената документалистика/журналистика a.k.a. nonfiction-а. Какво представлява този жанр, защо е непопулярен в България, въпреки че имаме традиция в него, как се пише и какво прави този тип литература, кои са книгите в задължителния списък за четене обсъждаме с писателя и журналиста Димитър Кенаров. В нашата част: желирана есетра, колоквиум, възлюбена, шрифтове.

Учебната година започва за нас с 24-ия епизод на подкаста, в който ни гостува литературната агентка Гергана Панчева – своеобразен еднорог на българската литературна сцена, който подписва договори за издаване на български книги в чужбина със завидна скорост. Гергана ни разказва за професията си, за работата си с автори, преводачи и чуждестранни издателства, за книжните панаири по света, и дава някои ценни съвети на авторите, които търсят излаз на международния пазар. В нашата част: две елегии – едната от Унгария, другата от Швейцария, книгата, която не дава на Вил да спи, пет минути за овдовялата любима и памет за Любомир Николов-Нарви. Напред към епизода.

Хопа-тропа, имаме нов епизод, посветен на клубния живот в книжния му смисъл, разбира се. Как се прави и поддържа книжен клуб, защо са ни книжни клубове изобщо, какви книги се четат и как се избират, как протичат срещите, хвърчат ли искри между участниците, какво е мястото на социализирането и как книжните клубове променят контекста обсъждаме с Ирина и Наталия от клуб „Люти чушки“. В нашата част: чувствителна книга, поетичен роман, вирхов блус. Споделяме и препоръка, може още да е актуална.

Все още сме будни, защото нямаше как да не си поговорим с част от екипа зад най-голямото литературно събитие в България – Софийския международен литературен фестивал, който от година на година се разраства и а-ха скоро да достигне големите си европейски братя и сестри. Хванахме Василка Ванчева и Дария Карапеткова малко след поредното успешно издание, за да ни разкажат подробности от кухнята – как избират гостите и темите, какво планират и за какво си мечтаят, как се комуникира със световноизвестни писатели и още. Наша част няма поради специалността на епизода.

Алилуя, събудихме се тъкмо на Деня на народните будители, за да ви поднесем този епизод, посветен на опазването на така ценните ни книжици. В него ви срещаме с професионалния реставратор и консерватор на печатни издания, ди джей и скейтър Досю Амуджев. Как и защо е решил да стане реставратор на 50 години, как се възстановява и как се окепазява една книга, кои са най-ценните издания, минали през ръцете му, и още в разговора с него. Преди това, в нашата си част, обичайните ни словесни изблици са посветени на пътуваща сянка, пътуващ Светослав и писма до една госпожа. Бонус: казваме нещо, което си заслужава (и все още е актуално).

Честит юли с този жежък епизод на подкаста! В него си говорим за литературните награди с поетесата и литературен критик Амелия Личева и писателката Йоанна Елми в опит да разберем как точно се дават тези награди, какви хора ги дават, кои книги ги заслужават, какво е да си в жури за награди, защо в България обсъждането на литература е така гальовно и всички взаимно се дундуркат, и още в интервюто. Преди това, в нашата част, е още по-жежко, защото нищим четива от смът/еротичния спектър и четем възхитително огнено стихотворение от 18-ти век. Приятно слушане!

Добре дошли в специалния ни епизод, посветен на легендарния поет и музикант Димитър Воев, чието творчество продължава да ни вълнува, възпитава и обогатява и до днес. Как и защо създаденото от Воев устоява на теста на времето и намира все повече нови почитатели, как е писал стиховете си, кои са били любимите му книги и автори, как близките му поддържат литературното му наследство и ще има ли най-сетне балет по негови текстове ще научите в интервюто със съпругата му Нели Воева и близкия му съратник Пенчо Попов-Чугра. Направихме този епизод, защото вярваме, че творчеството на Димитър Воев е феномен в родното литературно поле, и бихме искали повече хора да го опознаят и оценят. Както във всяка специалка, нашите брътвежи са минимални. Приятно слушане! Специално благодарим на г-н Петър Миланов, председател на фондация „Димитър Воев - Нова Генерация“.

Епизодът е посветен на Марин Бодаков. Докарахме го до номер 20, с който се докарахме до пълно поетично опиянение с подкрепата на поетите Силвия Чолева и Стефан Иванов. Какво нещо е поезията, защо ни е, какъв би бил животът ни без нея, защо едни стихотворения стават, а други – не, защо поетите ги знаем, но не ги четем, кои са ключетата, отключили поезията у нашите гости, и какви стихотворения ни четоха, чуйте в интервюто. Преди това, в нашата част, бърборим за автобиографията на Бунюел и биографията на Карън Карпентър, а после си спретваме смутно предизвикателство, за което, вероятно, предстои да съжаляваме. Поетична рубрика този път няма, за да не ви стане лошо.

Ето го епизод 19! Извадихме страшен късмет със страшни гости по страшна тема: не-пип-че-бум-чe-пляс а.к.а литературната критика в нашата мила територия. Каква е задачата на критиката, какви трябва да са литературните критици, защо няма добра текуща критика, защо никой не смее да скастри българските автори и защо издателите не ги е грижа за критиците, какво мислят професионалистите за любителската критика и защо като цяло литературата ни е в унес? По всички тези въпроси си говорим откровено с Олга Николова и Митко Новков. Епизодът е по-дълъг от обикновено, но разговорът си струва всяка минута. В нашата част: Мишо за пореден път успешно се е сборил с адски дебела, но за сметка на това адски завладяваща книга, посветена на края на Руската империя, а Вил има вземане-даване с една от първите български анархистки, големия и непрежалим Дейвид Фостър Уолъс и човеколюбивия Дани Радичков. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение на Марк Странд (вижте го по-долу в бележките).

Честита нова среща, нова Коледа и Нова година! Ние пак сме тук след малка скатавка, понеже сме хора и нямаме шефове. За подобаващ завършек на 2022 г. решихме да си поговорим с театралния режисьор Василена Радева за това как книгите оживяват на сцена. На какви предизвикателства се натъква един режисьор при превръщането на книги в постановки, как се създава театрален език, какъв е творческият процес, как се прави постановка с хора със специални потребности, къде е театърът за тийнове и още въпроси и отговори в интервюто. Преди това в нашата класическа част: какви книги ни избраха хората от Инстаграм и как ги понесохме, а в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ Вилчето пламти по едно луксозно поетично тяло. Не е зле като за капак на една добра година за нашия подкаст. Чакаме ви догодина пак, а междувременно не се поддавайте на празнична треска и просто си отдъхнете като едни заслужили артисти.

Добърден! В този специален епизод на подкаста ви срещаме със съдържателя на единствената по рода си в България (че и в Европа) книжарница за една книга – писателя Йордан Д. Радичков. Как му е щукнала тази невероятна анти-бизнес идея, успява ли поне да излезе на нула, как подбира книгите, които да покани в книжарницата си, за какви други цели му служи тя и изобщо как минават часовете му с и без навалица на улица “Върбица” номер 8 в София научаваме от зашеметяващия разговор с него. Предварително се извиняваме на всички за нашите некохерентни цвиления. Епизодът се отличава с елементи на абсурдност, но това не попречи да се получи пълен чук. Липсват нашите брътвежи в началото, което вероятно е за добро. Насладете се на този невероятен и стремителен разговор сега!

В този епизод се връщаме към генезиса и първия досег с книгите, без който, поне в нашия случай, подкастът изобщо нямаше да съществува. Компания в зашеметяващото пътешествие ни прави точният човек, а именно Вал Стоева, създател на сайта detskiknigi.com, учредител на Фондация „Детски книги“, майка на две деца, носител на званията „Рицар на книгата“ и „Посланик на библиотеките“ и радетел за повишаването на функционалната грамотност в страната. Има ли архитектура на детското четене, на какво се дължи развитието на българския пазар на детски книги, кои детски книги си заслужават, къде трябва и къде не трябва да се бъркат родителите, що за място е „Книгоходец“ и още толкова интересни въпроси намират своите отговори в суперприятния ни разговор. И този път има наша част - в нея Вил попада на бисер на съвременната българска литература, Мишо потъва в борбата между скролването и книгите, двамата заедно промотират важни събития. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем сонет на човек, който е много известен, но не като поет (виж го по-долу).

В епизод 16 на подкаста се занимаваме с един световен феномен сред книжните фенове, който се разгръща в социално-визуалната платформа Instagram. Буукстаграмингът е суперпопулярен и в България и на нас ни беше любопитно да прибараме български буукстаграмър, който да ти разкаже защо, аджеба, толкова много хора се занимават с това. Е, прибарахме Мария Янкулова (@mary_yankulova), която е някакъв нереален човек, защото не само че поддържа своя профил като швейцарски часовник, но е и майка на две деца, работи на пълен работен ден, чете като луда и членува в поне три читателски клуба. Какво е да си буукстаграмър и каква ти е файдата от тази работа, защо Мария „не работи“ с издателства, какви книги чете и кои профили следва, какво представляват книжните клубове и още чудесии. Преди това, в нашата неизбежна част: Мишо за пореден път е подготвил парен чук, с който да ни тресне между очите, а Вил отскача до the land down under с една съвременна еко-притча. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворения, написани от изкуствен интелект (виж ги по-долу).

В този епизод на подкаста търсим пресечната точка между четенето и въпросите на душата заедно с един от авторите на първия български наръчник за консултанти по библиотерапия. Когато поканихме доц. Донев, си въобразявахме, че ще си говорим за нещо екзотично, едва ли не езотерично. За щастие се оказа тъкмо обратното, защото 1) библиотерапията не е поредна хипстърска измислица на нашето съвремие и 2) постига съвсем реални резултати. А след записа си казахме, че това е може би един от най-добрите ни епизоди. Какво точно представлява библиотерапията, как се става консултант, къде можем да посетим терапевтична сесия и как четенето може да „лекува“, чуйте в интервюто с Дончо Донев. Преди това в частта на водещите: Мишо отново влиза с мега тежко четиво за бруталното унищожение на хиляди детски животи, докато Вил препуска във фентъзи света на играта Dungeons and Dragons. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение от турския поет/електроинженер Гьокченур Челебиоглу (виж го по-долу).

Темата на този епизод е толкова фундаментално свързана с нашия подкаст, че може би трябваше да я разнищим още в първия епизод. Но и 14 епизода по-късно тя е все така необходима и някак неочаквана. Гостува ни писателят, юристът и литературният разхождач Александър Шпатов, чийто научен интерес е дълбоко залегнал в съвременните читателски практики и по-точно в теорията на четенето (да, има такава теория). Как сме били научени да четем и как четем сега, какво ще рече качествено четене и как да го постигнем, какъв е проблемът с четенето от екран, как ни помагат и как ни пречат дигиталните технологии в читателския процес, изобщо четене ли му е майката и още много интригуващи въпроси в интервюто със Сашо. Преди това, в нашата си част, обичайното споделяне на четива: спомени от махала и спомени от война, поднесени от Мишо, и щипка средновековен японски хорър от Вил. В рубриката-вечен-чук „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем две порязващи стихотворения от полския поет Адам Загаевски в превод на епичната Силвия Борисова (виж ги по-долу).

Ето го и епизод 13 на подкаста, в който разръчкваме вечната и любима тема за книгите и филмите по тях със сценаристите, читателите и киноманите Александър Спасов и Мариана Събева. С тях си говорим за пренасянето на вълнуващи истории от лист на лента, за принципите в работата на сценариста, какво може да провали адаптацията на една суперуспешна книга, защо не се издават сценарии като книги, защо Мариана се е втрещила от сценарий на Михаел Ханеке, какво мечтае да адаптира за екран Сашо, плюс още много чудесии в интервюто. В нашата част две български книги: „Бащата на яйцето“ от Борис Христов и „Прекъсването на Самсара“ от Елена Алексиева. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем “Avalanche” от Ленард Коен в превод на Гергана Ранчева по поръчка на подкаста (виж го по-долу заедно с линкове към оригиналната песен и смазващия кавър на Ник Кейв).