Ужасен съм.  Не мисля, че в цялата досегашна човешка история някога сме имали толкова големи контрасти и абсурди, които да се изключват или да си противоречат, както днес. Не мисля, че някога в цялата човешка история сме имали технологично развитие, което да е толкова обратно пропорционално на хуманистичното развитие, както днес.  И все пак човешкият интелектуален гений е отговорен за развитието на технологиите. В същото време ми се струва, че колкото повече интелект, толкова по-малко хуманизъм сред Homo Sapiens. Колкото повече от света придобиваме, толкова по-малко от човешкото остава в нас. Сред всички материални същества на земята само хората притежават чувства на дълбока емпатия и способност за метафизична обработка на данните и присвояване на подходящи стойности към тях. Междувременно тази характеристика започва да заема все по-малко място в ежедневието ни. Каква е причината за това? Вероятно се дължи на липсата на подходящи примери, които да са отправни точки за живота ни. Като тийнейджъри имахме в стаите си плакати на нашите идоли: певци, спортисти, актьори. Искахме да бъдем като тях. Те бяха нашите ориентири. Какво общо има това със Св. семейство?