Когато изкуството докосне съзнанието — не само за да провокира и създава, но и за да лекува.
В този епизод разговарям с Федя – артист и фотограф, която използва изкуството си като форма на себеизразяване, интимност и комуникация.
Говорим за еротиката като език без думи. За творчеството като тихо убежище. За срама, който се разтапя, когато бъде назован.
Това не е епизод за фотография. Това е епизод за онези невидими места в нас, които изкуството понякога осветява — внимателно, нежно и неудобно красиво.
/
When art touches the consciousness — not only to provoke and create, but also to heal.
In this episode, I talk with Fedya — an artist and photographer who uses her art as a form of self-expression, intimacy, and communication.
We discuss the erotics in the perspective of the wordless tongue. Creativity as a quiet refuge. Shame that melts away when named.
This is not an episode about photography. It’s an episode about those invisible places within us that art sometimes illuminates — carefully, gently, and uncomfortably beautiful.