Най-добрата научно фантастична книга, според мен, заедно с трилогията "Земното минало" на Лиу Цъсин, на последните 20 години. Тед Чанг (р. 1967 г.) е американски автор от китайски произход, завършил компютърни науки в университета „Браун“ в Провидънс, Род Айланд. Докато работи по специалността си, той пише и публикува в различни списания. Неговите общо 18 разкази и новели са спечелили 4 награди „Небюла“, 4 награди „Хюго“, 4 награди „Локус“, наградата „Джон У. Кембъл“ и наградата „Теодор Стърджън“. От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея. Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан „гений на научната фантастика“, Чанг не се вписва в никаква традиция и заема свое собствено, уникално място в литературата на човешкото въображение.

„Любовта за напреднали" е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях – зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, или пък ни дава възможност да дишаме – отваря гърдите ни, отваря всяка от алвеолите в белите ни дробове, забивайки дълбоко в сърцето ни иглата с адреналин, който ни изстрелва в съвсем различно измерение.“ Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има мрак. Ще използвам и един друг израз, перифразирайки го, за любовта: любовта е добър слуга, но лош господар. Любовта много често може да унищожи дори доброто в нас. Тази многоликост дава възможност тя да се превърне в най-силната, най-често присъстващата, най-характерната, най-важната, със сигурност, тема в литературата.Автори, представени в сборника: Аксиния Михайлова, Яна Букова, Виргиния Захариева, Здравка Евтимова, Мона Чобан, Камелия Кондова, Албена Стамболова, Екатерина Григорова, Наталия Делева, Белослава Димитрова, Теодора Димова, Марианна Георгиева, Ина Вълчанова, Йорданка Белева, Юлия Спиридонова, Мария Донева, Камелия Кучер, Рене Карабаш, Диана Петрова, Зорница Гъркова, Русана Бърдарска, Керана Ангелова, Яница Радева, Капка Касабова, Велина Минкова, Соня Тодорова, Амелия Личева, Деметра Дулева, Цветелина Цекова, Нели Станева, Гергана Турийска, Цветелина Цветкова, Надежда Дерменджиева, Йоанна Елми, Мария Спирова, Гергана Гълъбова, Ваня Щерева, Мария Касимова-Моасе, Димана Трънкова, Кристин Димитрова, Елена Алексиева, Елизабет Костова, Иван Теофилов, Емил Андреев, Георги Господинов, Иво Иванов, Георги Рупчев, Христо Карастоянов, Борис Христов, Илия Троянов, Николай Терзийски, Стефан Иванов, Тодор П. Тодоров, Александър Чобанов, Петър Чухов, Калин Терзийски, Александър Секулов, Ани Илков, Александър Христов, Златозар Петров, Георги Иванов, Георги Борисов, Георги Бърдаров, Владимир Попов, Иван Станков, Иван Цанев, Александър Шпатов, Михаил Вешим, Николай Грозни, Владислав Христов, Петър Крумов, Алек Попов, Цанко Лалев, Момчил Николов, Димитър Кенаров, Андрей Велков, Палми Ранчев, Иво Сиромахов, Васил Панайотов, Яни Димитров, Христо Раянов, Костадин Костадинов, Евгений Черепов, Радослав Бимбалов, Галин Никифоров, Цочо Бояджиев.

Моята България не е оградена от стени и свински опашки. Моята България цени помощта от другите, но не се прекланя, не благоговее и не жертва независимостта и свободата си. Моята България се защитава само когато я нападнат, признава чуждата територия и култура, уважава религията, расата и бита на другите. Моята България помни славно минало, предателства, победи и загуби, подтисничество, злини, възходи и спадове, но знае, че те са само в миналото, а в днешния ден полагаме основите на бъдещето. Моята България прощава, разбира, приютява, споделя, помага, обича децата си, и всички нуждаещи се, са нейни деца. В моята България всички хора са равни, пред Бог и закон, пред хората и държавата. Моята България са хората, които истински милеят за нея, не пред камерите с байрак в ръка, на стената си или на балкона, не татуиралите си Ботев и Левски, не тези, за които да си българин означава да мразиш някого. Моята България са чистите езера и реки, обвитите с гори и облаци планини, полетата натежали от плод. Моята България са хората, които обичам, родителите и дедите ми, децата и всеки носещ я в сърцето си, роден тук, но живеещ другаде, или роден другаде, но живеещ тук, или просто всеки, който я тачи и милее. Моята България е силата да живея и този ден. Това е моята България. Тази, която е в сърцето, ума и мислите ми, в делата, и в постъпките, моята родина.

Днес в подкаста се пренасяме в далечна Индонезия, на едно магично пътешествие между реалността и света, обитаван от духовете на предците. Историята на Деви Аю и нейните три дъщери в малкото крайбрежно селце протича на фона на големите исторически събития на 20 век в държавата им - от колоналното холандско власичество, през войната за независимост, до гражданската война и комунистическото управление. Роман за човешкото и светлото, за мрака и проклятието, за съдбата и борбата за място под слънцето. Прекрасна литература. А превода е на Надя Розова. Чуйте, прочетете, споделете.

Този епизод на подкаста е посветен на хората, които поставят българската литература на картата на света. Адвокатите, защитници, агенти и популяризатори на българското слово, тези, които строят мостове и прокарват пътища. Джузепе Дел'Агата, Мари Врина, Анджела Родел, Александър Зицман, Рейнал Перес, Хуан Берниер, Ксения Банович, Ана Васунг, Александър Третнер, Елвира Борман, Елизабет Франко, Хеле Далгор, Алесандра Бертучели, Ивана Стоичков, Давид Бернщайн, Хюсейн Мевсим, Хана Крапинска, Мария-Йоана Стоядинович, Хелън Куйман, Кадрие Джесур, Магдалена Питлак, Мария Ширяева, Хайри Хамдан, Милена Селими, Азис Таш, Виктория Попова, Лиляна Табакова, Мария Вутова, Красимир Кавалджиев, Изидора Ангел, Екатерина Петрова. Чуйте, споделете. Нека ги почетем.

Стивън Хокинг, Айзък Азимов, Бил Брайсън, Умберто Еко, Ричард Доукинс, школата "Анали", историографски школи, литературни анализи, физика, биология, химия, астрономия, математика и какво ли още не, може да бъде намерено в секциите за научнопопулярни книги на една книжарница. Науката, разказана на един човешки, нормален език, която да ни покаже красотата в принципите на природата и обществото, в човека и звездите, е движещата сила на човешкия прогрес. Колко от великите изследователи и откриватели са били запалени от такива хора и книги? Чуйте, споделете и прочетете.

"Дом", "Нощ" и "Сън" са трите романа на Камелия Кучер, една от най-нашумелите български писателки през последните 3 години. Те са романи за любовта, за нейната невъзможност, за нейните победи и загуби, за несподеленост и опустошение, за възвишености обреченост, за сила и вечност. Красиви истории, магически пресъздаващи атмосферата на чудните места, където протича действието им, и които са важна част от всяка от тях - Франция, Италия и Португалия. Чуйте, споделете, и прочетете.

Всички чакаме да чуем кой ще е новият Нобелов лауреат за литература 2020. Малко размисли върху фаворитите на букмейкърите.

"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." казва Никос Казандзакис, един от най-великите писатели на 20 век, автор на "Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко","Братоубийците", "Дворците на Кносос". "Всичко, което е необходимо, за да чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце." Чуй, споделете, и чететя повече.

Поезията в проза и прозата в поезия на Теа Денолюбова е нещо, което се надявам да прочетете. "Сложи ме на пауза" и "Боян" са две книги, които са гордост за всяка литература. Първата Теа пише, когато е на 16, а втората излиза, когато тя е на 19. Рядко в толкова крехка възраст талант, мъдрост, стил, умения са съчетани по такъв блестящ начин. Звучи невероятно, но като чуете и прочетете Теа Денолюбова, ще разберете, че е напълно възможно. Чуйте, споделете, и четете повече.

 „Трудно е да бъдеш бог“ и „Понеделник започва в събота“, "Обреченият град", „Далечната планета“, „Малчугана“, „Второто нашествие на марсианците“, „Обитаемият остров“, „Хотелът «При загиналия алпинист»“, „Пикник край пътя“, „Охлюв по склона“, „Бръмбар в мравуняка“, „Милиард години до свършека на света“, са само някои от книгите на Аркадий и Борис Стругацки, моите може би най-любими писатели - фантасти. Ако не сте ги чели, направете го.

Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Сред най- популярните му книги са „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014). Чуйте, споделете, и четете Кундера.

Това е лекцията ми от вчера в рамките на Европейските дни на езиците, по покана на Представителството на Европейската комисия в България и DG Translation. 30 септември е Международния ден на преводачите. Искам да поздравя всички тези изключителни личности, благодарение на които една национална, затворена от езика литература, се превръща в световно достояние, да им дадем нужното внимание, уважение, респект и благодарности за всичко, което правят, за да се докоснат читателите по целия свят до неземно красивите парчета литература, които осмислят дните и нощите ни! Без тях и техния усърден труд живота ни нямаше да бъде същия. Вие давате хоризонт и създавате светове, превеждайки писаното слово и цели култури, за да станат те познати и разбираеми за всички. Вашият труд често остава в сянка, рядко се сещаме за вашите имена, но всъщност вашия глас е познатия глас за читателите на всеки автор, който сте превели. Вие вършите велико дело. Благодаря ви и поклон! Чуйте и споделете.

Елизабет Костова. Запознахме се преди 15 години, по повод нейната книга "Историкът", която издадох година по-късно в Сиела. Много бързо станахме близки приятели, едва няколко срещи бяха достатъчни. Свързват ни много спомени, пътувания, книги - трите ми любими неща, приятелството, книгите и пътуването. Ако има някой, който да ги олицетворява най-пълно, то това е Елизабет. Обикаляли сме цяла България, гостувах й в САЩ, бяхме и на Тасос, преживяхме много кризи и върхове заедно. През 2007 г. заедно създадохме Фондация "Елизабет Костова" за творческо писане и засилване на връзките между англоезичния и българския литературен контекст. От тогава, след Наградата "Кръстан Дянков" за превод от английски на български език, 12 семинара по творческо писане в Созопол и Копривщица с повече от 300 писатели и поети, редактори, издатели, преводачи, литературни медии от цял свят - от САЩ и Великобритания, до Япония, Филипините и Нигерия, фестивалите "Столица/Литература", четения в Ню Йорк на български писатели и срещи с читатели в цяла Америка, след повече от 10 книги на български писатели издадени на английски език. Един от най-отдаденитя на литературата хора е тя. Чуйте, споделете, и чететя повече.

 „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Събирачът на светове“, „По пътя на Ганг“, „Номад на четири континента“, „Щурият глобус”, “Кучешки времена. Завръщане в чужда страна”, "Стичането на културите", "След бягството" са само част от книгите на Илия Троянов, един от най-големите писатели и обществени фигури на нашето време.

"...Трябва да си изкарвам прехраната. Трябва да победя тази леност, тази жега, тази умора. И сега, изведнъж, разбрах, че топлината не ни уморява, знаете ли?, по-скоро ни усилва жизнеността. Този внезапен жизнен прираст, който ни изчерпва, е опасността на лятото. Потното и насъщно тяло става явно по толкова насилствен начин, сякаш става цялото на крака, за да мине на другия си бряг. Ако можеш да се съсредоточиш само за миг, навярно би овладял това нарастване, което те слепи. Не можеш да го направиш. Чувстваш движението на кръвта, горчивия и развален мирис на твоите корени, прехода на собствената ти материя към костите. Трябва да се защитаваш. Може би през есента ще паднат листата, но сега те „изпълва“ собствената ти плът, тласка те самата твоя плът, докато дойде една точка, в която се чувстваш като „обзет“ от твоето тяло. Трябва да се защитаваш от растенето. Жизненият тласък замъглява погледа, както се слепи път в селвата, и чувстваш как паметта клюмва в пустотата като развалена люлка, която е останала отгоре, спокойна, но падаща, в тържището на панаира. Това е лятото на плътта..." Луис Росалес, превод: Рада Панчовска

"Английският съсед", "Нашингтон", "Руският съсед", "Оксиморон", "Германският пациент", "Смях в залата", "Ако бях морски капитан" са само част от книгите на Михаил Вешим, главен редактор на в-к "Стършел", и един от най-добрите съвременни български писатели, и със сигурност най-дубия писател хуморист и фейлетонист. Ако сте пропуснали някоя от тях, веднага поправете това, всички са не само забавни, но и дълбоки, мъдри, и осмиващи недъзи, с които е не просто необходимо да се преборим, а животоспасяващо.

Моите книжни препоръки за Алеята на книгата, от "Фигури" на Мария Попова и "Трите тела" на Лиу Цъсин, до поезията на Николай Искъров и Уинстън Х. Одън. И покана за 14 септември, новиту "Литературни понеделници" в "Перото", които започват със среща с Теодора Димова. Елате, моля ви. Ще бъде интересно, важно е. И четете повече.

Едно пътуване през екзотичните цветя на Австралия, пустините и буша на този далечен континент, през времето и пространството, и живота на едно младо момиче - Алис Харт, флориограф. Знаете ли какво е флориограф? Прочетете книгата, и ще научите. Красива и тъжна, крехка и нежна книга за любовта, предателството, близостта, спасението и надеждата, на фона на суровата австралийска действителност. И природна, и обществена. Литература в най-чист вид, най-добър роман на годината на Австралия за 2019. В превод на Мая Ненчева.

Днес започваме нашия Литературен гид от Созопол. Аполония започва на 1 септември. Говорим за Литературната Аполония, на 3 септември - Георги Лозанов, на 4 септември - "За бавното живеене и насладата от живота", на 5 септември - Георги Господинов и "Времеубежище", и на 6 септември - Стефан Вълдобрев и "Книга за песните". Слушайте, споделете, и четете повече.