На 15-ти ноември 2022 Винис Мабансаг се роди в Тондо, Манила. Тя е осеммилиардния нов жител на планетата Земя.
Отне само 12 години, за да бъдат добавени един милиард души към световното население, и повечето от нас си мислим за тази огромна цифра като отброяваща часовете до екологичен Апокалипсис.
Но колко всъщност можем и трябва да бъдем? Колко хора може да поддържа планетата и в каква посока вървим като цивилизация? Обсъждаме увеличаващия се песимизъм относно бъдещето и изненадващите данни за общочовешки прогрес.
В този епизод ще започнем да разгадаваме какво е музика. Тя е съществена част от живота ни, дава му цвят и ритъм, кара ни да чувстваме, да си спомняме, да танцуваме и да мечтаем. Но защо? Каква е разликата между музика и произволен сбор от звуци? Коя е най-старата песен, как пеят градските птици, кои са групитата на Моцарт, в кой тон пускаме водата, как е 'кон' на китайски, в колко херца лети комарът...
Епизодът е вдъхновен от работата ми с Визипедия - бъдещето на ученето - стартъп, който иска да помага на създателите на образователно съдържание, което е анимирано и интерактивно. Вижте и уроците на тема музика в платформата vizipedia.org.
Линкове и препратки: David Byrne: How music works.
Най-старата песен: Хуритски химн 6
"Правя приношения на богинята
За да отвори сърцето си в любов,
Да прости греховете ми...
Флейтата от пещерата Дива баба.
Песните на градските птици.
Тоналност в китайските езици.
Произхода на До-Ре-Ми.
История на микрофона.
Странни плодове, Били Холидей.
История на настройването на цигулките - Ла на 440 Херца.
Всичко, което не искате да знаете за децибелите.
Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: „Погледни внимателно това, което ти харесва, и по-внимателно това, което не..." вглеждаме се в тъмната страна на човека и как тя може да служи за вдъхновение.
Разглеждаме и колективната сянка на обществото, използвайки поезията като скалпел - болезнен и необходим.
Смирено отправяме поглед към природата - "вселена от атоми... атом във вселената".
В края се оставяме на емоцията и спираме да търсим смисъл, редейки шарки от смисъл, звук и ритъм.
Произведения в епизода:
Лолита, Владимир Набоков
Лейди Лазар, Силвия Плат
Обяснявайки депресията си на майка ми - разговор, Сабрина Бенаим (youtube, книга)
Машини, Доротея Василева
Плач, Стамена Дацева
Реквием, Анна Ахматова
Риза, Роберт Пинкси
Дюн, Франк Хърбърт
Булевард Димитър Петков, Бараби Блус Бенд
Бутилконос съюз, Сам Илингуърт (The Poetry of Science podcast)
Вселената, Ричард Фейнман, Universe in Verse
Прах, Дориан Ло
Този подкаст нямаше да е възможен без книгата
The Poets Companion A Guide to the Pleasures of Writing Poetry от Ким Адонизио, Дориан Ло
корица на епизода: Стефка Огнянова
Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: противоречието, наречено семейство; смърт болка и раздяла; еротика и секс; любов.
Поезия в епизода:
The Morning Baking, Carolyn Forche
Баба ми е луда македонка, XY
My Mother Would Be a Falconress, Robert Duncan
You can have it, Philip Levine
Dark Child, Marlon Williams
A Poet's Death, David Trinidad
Death: the last visit, Maria Howe
Last Night, Sharon Olds
The Groundfall Pear, Jane Hirshfield
По-prikazka, XY
Какво е поезия? Барокова украса на езика, красива, но не съвсем необходима, дъвка за ушите...или нещо повече?
За да я разберем, нека се опитаме сами да се вдъхновим и подредим мънистата на нашето съзнание в шарки от от смисъл, звук и ритъм. Можем ли?
В този епизод: всекидневието като вдъхновение.
Поезия в епизода:
The Zen of Housework, Al Zolynas
Song of myself, Walt Whitman
Life with Sick Kids, Sharon Olds
What I do, Ellery Akers
Малките неща, Вайръл стихове за секс и драма
Този подкаст епизод нямаше да е възможен без книгата The Poet's Companion: A Guide to the Pleasures of Writing Poetry от Kim Addonizio, Dorianne Laux
Корица на епизода: Блекаут арт от Григор Атанасов
С ромската актриса и медиатор Наталия Цекова за театъра, пътя ѝ до сцената и живота на ромите.
Можете да гледате моноспектакъла "Вкусът на живота' на 14-ти октомври в Нов театър НДК http://newtheatre.bg/spektakli/
Епизодът търси красотата, изследвайки шарките, които човешкият мозък открива в света около себе си - от лицето на любимия, през поезия, музика, математика, изкуство и хумор.
Изпитваме удоволствие от интерпретация на шарки, но не и на твърде очевидни такива. Изпиваме ендорфинов коктейл, когато разгадаем енигмата на дадена система и извикаме ‘еврика’ и усещаме липсата му, понякога болезнено, когато системата е твърде очевидна.
Повече за това какво е музика можете да откриете и в интерактивните уроци на Визипедия (https://vizipedia.org/): колекция анимирано, интерактивно, образователно съдържание.
С Яне Френски - дигитален предприемач, градски активист и приятел, си говорим за Urbid, A(G)I, разрушителни иновации, образование и за проекта Визипедия (https://vizipedia.org/) - бъдещето на ученето.
За новото списание за култура и изкуство Подслон, си говорим с Мила Даскалова, един от създателите му. И още за лудостта и болката, за силата на тяхното споделяне, за нормалност, вдъхновение, стигма, етикети и за слончето на раменете, което всеки от нас носи.
Повече за списанието и как можете да участвате със свои творби, можете да научите на https://spisaniepodslon.com/ и https://www.facebook.com/spisanie.podslon.
Илюстрацията на епизода е дело на Ål Nik.
С твореца Невен Ненова за изложбата ѝ Ято, за вдъхновението да рисуваш и процеса на създаване, за изкуство, което говори и което провокира.
За участието ѝ в програмата на 'Заедно в час', за решението да стане учител, за нуждата да помагаш на обществото си и какво е да преподаваш в ромска общност, за предизвикателствата на образованието днес.
Изложбата Ято можете да видите до 31-ви март в City Mark Art Center.
Повече за изкуството на Невен в behance.
Нашите емоции, според традиционния възглед, са артефакти на еволюцията, нужни за оцеляване а сега - фиксиран компонент на нашата природа. Като такива те са универсални: хора на всяка възраст, във всяка култура, във всяка част на света, трябва да преживяват тъга като нас и като нашите предци, бродили из африканската савана преди милион години.
Този възглед за емоциите е дълбоко залегнал в нашата култура. Категоризираме филмите по емоциите, които трябва да предизвикват, драми и романтични комедии, филми на ужасите и трилъри. Училища и детски градини слагат плакати, показващи усмихнати, намръщени и цупещи се лица. Facebook ни предлага каталог от емотикони, които да закачим към съобщението си. Учебниците по психология учат специалистите как да ги разгадават, а те помагат на своите пациенти да правят същото.
Накратко, от край време имаме различни преопределени състояния и можем да избираме измежду тях. И все пак, въпреки изтъкнатото интелектуално родословие на фиксираните емоции и въпреки огромното им влияние в нашето общество, след вековни усилия научните изследвания не разкриват постоянна физиологична следа дори за една емоция.
В този епизод ще обсъдим защо нашите емоции не са вградени, не са универсални и варират в зависимост от средата ни. Те не се задействат автоматично; ние ги създаваме. Те се появяват като комбинация от физическите свойства на тялото ни, гъвкав мозък, който се свързва и окабелява спрямо средата, в която се развива и спрямо вашата култура и възпитание, които осигуряват тази среда.
Емоциите са реални, но не в обективния смисъл, на факта, че молекулите или невроните са реални. Те са истински по същия начин по който парите са реални - като продукт на човешкото споразумение. Това звучи напълно неинтуитивно и глупаво: ние сами сме си измислили тъгата, гордостта, омразата и любовта? Да, и нека се опитаме да си обясним как:
Източници и извадка от текста: patreon.com/razum
Липсата на връзки във всяко едно от тези измерения ни прави самотни. Ето защо можем да имаме чудесен брак, но да ни липсват приятели и общност, да имаме близки приятели, но да ни липсва любов, да имаме общност от познати, но не и приятели. Заобиколени от хора, но необяснимо сами.
Какво пречи на всички самотни хора да се присъединят към клуб, да направят нови приятели, да се свържат отново със семейството или със старите си приятели? Или да започнат да се наслаждават на уединението си?
С две думи, самата самота. Когато вече се чувстваме самотни и виждаме как другите привидно се забавляват заедно, наслаждавайки се на компанията на околните, без нас, имаме естествена тенденция да се оттеглим, вместо да се приближим към тях. Страхуваме се да бъдем набелязани и осъдени като социални изгнаници. Точно както гладът и жаждата са начините тялото ни да ни казва, че трябва да ядем храна и трябва да пием вода, самотата е естественият сигнал, който ни напомня, че трябва да се свържем и с други хора. В това няма причина за срам. Трябва да разберем самотата за това, което е: почти универсално човешко състояние.
Разглеждайки самотата през призмата на историята и биологията, виждаме, че човешката нужда от социална връзка е повече от просто чувство или удобство - тя е вкоренен биологичен императив на милиони години човешка (и животинска) еволюция. И самотата, се е развила като предупредителен сигнал за задоволяване на тази нужда.
Хората са оцелели като вид не защото имаме физически предимства като размер, сила или скорост, но поради способността ни да се свързваме в групи. Обменяме идеи. Координираме цели. Споделяме информация и емоции. Нашата суперсила е способността ни да общуваме и да работим заедно.
Не просто се чувстваме по-добре заедно, чувстваме се нормално заедно. Как по-точно? Чрез химически набор от хормони и невротрансмитери, които ни наказват и награждават в зависимост от това, което тялото ни ни възприема като правилно и полезно за нашето оцеляване.
Източници и извадка от текста: patreon.com/razum
Бавното изменение на климата е измислицa, може би толкова пагубна, колкото тази, че изобщо не се случва...
Тя идва при нас в антология от утешителни заблуди: че глобалното затопляне е арктическа сага, развиваща се на удобна дистанция; че става въпрос само за морското равнище и бреговата линия, а не за всепоглъщаща криза, която няма да остави място или живот незасегнати; че това е криза на „естествения“ свят, а не на човешкия; че тези понятия са различни и че днес живеем някакси навън или отвъд или поне защитени от природата, а не неизбежно и напълно вътре в нея; че богатството е щит срещу разрушителните промени; че изгарянето на изкопаеми горива е цената на продължаващия икономически растеж, а този растеж и технологията, която произвежда ще ни позволят да измислим пътя си отвъд всяко екологично бедствие; че има някакъв аналог на мащаба или обхвата на тази заплаха през "дългата" човешка история, който да ни вдъхне увереност, когато я подценяваме...
Мнозина възприемат глобалното затопляне като вид морален и икономически дълг, натрупан от началото на индустриалната революция, който ще се изплати след няколко века, далече след нас. Всъщност повече от половината въглерод, изпуснат в атмосферата от изгарянето на изкопаеми горива, е емитиран през последните три десетилетия. Нанесли сме толкова големи щети на планетата и способността й да поддържа човешкия живот и цивилизация, откакто Ал Гор публикува първата си книга за климата, отколкото през всички векове, всички хилядолетия, преди това...
Изразът “половин Земя” е начин да мислим как бихме могли да се адаптираме към натиска на променящия се климат, оставяйки природата да оздравява сама, където вече не можем да живеем и отделяйки човечеството в останалата обитаема половина на света.
Мястото, което имаме, може да бъде по-малко от това, вероятно значително и не по наш избор. В по-дълъг срок е възможен и по-мрачният изход - годната за живот земя постепенно да изчезне, спускайки нощта на Човека: нулева Земя.
Източници, извадка от епизода: https://www.patreon.com/razum
Дума, идея, момент: Сатори - просветление, пробуждане в японския будизъм. То служи добре, но в езотеричната му простота има абстрактен смисъл и абстрактна мисъл. Да го разбера и нарисувам, използвах го, за да опиша чувство, което съм изпитвал много пъти.
Например:
...
Четем книга, думите на друг, без значение каква и от кого.
Някъде по пътя, по пътеките на думите
авторът събира език, история, концепция, характер, по начин който да ни спре.
И спираме за миг.
От цялата картина пред съзнанието ни или от нейното значение за нас
може би се е открило откровение, обрат в сюжета или пък цитат,
може би току е поставена основна точка от тезата на автора или пък наша,
или пък думите формират странна амалгама от емоционални квалии и състояния,
проявяващи негатива на лична, наша ситуация от минало, от настояще.
Вкарваща ни в размисъл за трансформиращите машинации
на сенчестото Аз върху стрелата на живота
С думите или изображението, все едно - нещо се променя:
Откъдето и да идваш, спираш... и сега си там: Сатори.
...
Сатори са сакралните моменти, когато видим, чуем, почувстваме нещо
и в отговор едната възможна реплика е да помислим и да кажем
'По дяволите, вярно е...'
Може да е добро или лошо, но е откровение за нас
И в двата случая носи тежест, сила, истина, посока, ..
Сатори е момент, който успокоява ума и го свързва с душата...
текст, източници: https://www.patreon.com/posts/46078581
С Ивайло Хлебаров от ‘За Земята” говорим за чист въздух и петте мерки, които трябва да се случат, за да го получим в София, за мястото на България в световната борба срещу климатичните промени, за цената на бездействието и за бъдещето на енергията.
Изследванията на "За Земята" можете да прочете на: https://www.zazemiata.org/
Подкрепете подкаста #Разум чрез https://www.patreon.com/razum
В този епизод, записан в далечното и безгрижно лято, гостуваме на зеленчукова градина “Фиданото” и нейния стопанин Александър Вачев.
Говорим си за биоземеделие и скритата цена на индустриалното производство, за лекове срещу полевки и отвари за имуностимулация на домати, за живота на село, за етноси и комуни, огради и хора, за разликата между обучение и любознателност, за богатството на езиците, за история и бъдеще.
Обсъждаме какво иска България от Северна Македония и дали може да го получи, проблемите на незарасналите рани и възможностите на бъдещето, подаването на топка между едноименните националисти от двете страни на границата и особеностите на българската външна политика.
Завършваме разговора и с описание на случващото се в #Беларус и как се развиват протестите там през третия месец от началото им.
Александър Малинов е политически анализатор с фокус върху Източна Европа и Балканите и автор в Тоест.бг и Терминално.
Подкрепете подкаста Разум чрез https://www.patreon.com/razum
Какво е демокрация?
Идеал за по-добро общество или инструмент за общностно взимане на решения и справедливо разделяне на властта?
Ценност, за която си струва да се биеш и да умреш или кух слоган, в който никой не вярва (или най-малкото политиците, които се позовават на нея под път и над път)?
Основополагаща институция на съвременната република или хаотична държавна система, допринасяща за всички грешни решения, които взимаме?
Във втория епизод, посветен на демокрацията, я разглеждаме като правозадължение и богиня, като свобода и като анархия, преминаваме през историята ѝ от древна Гърция и Рим до Възраждането, намираме тирани и демагози, сравняваме я с аристокрация и олигархия, разделяме я на равни дялове и търсим нейната власт.
Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum
С документалния режисьор Адела Пеева за искреността през окото на камера, за човешките истории в глобалните събития, за омраза, страх и национализъм, за герои и икони, за цензура и автоцензура, за инж. Иван Иванов и Димитър Списаревски, за Югославия и Балканите.
Повод за разговора е премиерата на нейния филм, “Мълчание с достойнство”, за живота на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които със своето силно и провокативно творчество (“Понеделник сутрин”, “Смърт няма”, “Слънчев удар”, “Като песен”, “Лавина”) попадат под ударите на социалистическата цензура. Филмът можете да видите тази седмица на фестивала “Синелибри”: https://www.cinelibri.com/malchanie-s-dostoynstvo/
Повече за филмографията на Адела, филмите “Да живее България”, “Чия е тази песен”, “Кметът”, “Развод по албански”, “В името на спорта” и много други: https://www.adelamedia.net/
Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum
Важен разговор с Георги Маринов, постдокторант в лабораторията по генетика в университета Станфорд, Калифорния. Какво ново знае науката за коронавируса, какво ще се случи в следващите критични месеци, кога и дали да очакваме ефикасна ваксина, какво е пандемичното ни бъдеще, какво всъщност се случва в САЩ и какви ще са ефектите върху глобалните системи и общества.
Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum